geodob (Георги Добрев)
10 7
Jun 20, 2011, 8:22 PM

Остарявам яваш (бавно) 

  Poetry » Humour
888 0 6

                   Направих с ужас аз откритие

                   за промени в моето развитие:

                   от главата падат ми косите,

                   а расте в носа ми и в ушите.

                   Не мога да пикая вече,

                   ех, като преди далече.

                   Затова пък със очите

                   надалеко гледам висините.

                   Нямам нужда аз от гребен –

                   диоптър веч ми е потребен.

                   Да викна, иде ми, като поета:

                   -,,О, време спри...”

                             промяната проклета!

                   Защо със мен се подиграваш?

                   А времето отвърна с ехо:

                  - Остаряваш... яваш... яваш...

© Георги Добрев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??