Остарявам яваш (бавно)

Poetry » Humorous

1.1K 0 6

Направих с ужас аз откритие

за промени в моето развитие:

от главата падат ми косите,

а расте в носа ми и в ушите.

Не мога да пикая вече,

ех, като преди далече.

Затова пък със очите

надалеко гледам висините.

Нямам нужда аз от гребен –

диоптър веч ми е потребен.

Да викна, иде ми, като поета:

-,,О, време спри...”

промяната проклета!

Защо със мен се подиграваш?

А времето отвърна с ехо:

- Остаряваш... яваш... яваш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

2011-06-21T13:40:35+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Такъв е животът, брат!

2011-06-21T10:45:20+03:00
aborigen (Борко Бърборко)

Дано не ти сложат катетър
по пътя за свети Петър!

2011-06-21T08:42:15+03:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

Не се коси, недей ти страда,
че к'во му е на косопада?
Една грижа по-малко - гребен,
ще ти е вече непотребен.
Е, по-близичко ще ти е "зора",
затуй пък по-далечен кръгозора! !

2011-06-21T01:03:56+03:00
Valens (Валентина Лозова)

!!!

2011-06-20T23:13:19+03:00