"Остаряваме бавно"
"Остаряваме бавно" се пее в песента...
(Е, момчето ми отдавна е с бяла коса).
По-невидимо аз... ( поне така ми се иска)...
Но факт е - неотстъпно времето ни притиска.
Макар, че то вече е наше! (Цялото),
автографи оставя по лицето, по тялото.
Дано не звучи, че се оплакваме двамата,
но почти сме като сем. Цѐкови в рекламата:
Схванат кръст, изтръпнали крайници...
Уримил форте макс за делници, празници...
Но тук ще призная, под косите ни бели
все още ни спохождат щури идеи.
В басейна квартален плуваме лете,
слънчевите бани са нужни, помнете!
Редуваме с важна за възрастта препоръка –
често катерим алеите в Хисарлъка.
И понеже определено не сме по стандарта,
„пенсионер“ за нас не е строга константа.
Не е здравословно (все си повтаряме),
вечер в часовете малки си лягаме.
Защо ми е будилник? Не ставаме в пет…
В десет – закуска, кафе, интернет,
книга, пазар с промоции в листче,
но често се връщаме с полупразно пликче!
С моята свекърва нямах проблем,
но втората… (синът и), все е до мен!
Май на скандалче пак замирисва!
Все за менюто той любопитства…
Заедно в кухнята, заедно в хола,
заедно делим дивана, фотьойла…
Заедно не ден, не два, а години,
в едно събрали се две половини!
За дребни нещица̀ „припалвам мотора“,
а той не се сърди… Какво е това, хора?
Отмине ли бурята, към мен се обръща,
а аз със обич пак го прегръщам!
Това ежедневие пенсионерско, скучно
защо да не превърнем в красиво изкуство?
В кратък стих… Или може би в песен,
в молитва и в обич за нашата есен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
