21.10.2018 г., 1:39 ч.

Остаряване 

  Поезия » Друга
273 1 0

Тъмнеят моите очи.

Белее младата коса.

И сладкото ми май горчи.

Не са сълзите ми роса.

 

И болки имам тук и там...

Тежи ми слънчевият пек.

И имам вече малко срам

макар, че съм корназ човек.

 

Но чакам следващ календар

и все се радвам, че съм жив.

С цената съм на стар пендар

и съпричастен, миложлив...

 

И крача още - крак след крак,

и грешен даже, и без грях.

Пред вас - приятели и враг,

презнавам честно: остарях!

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??