Остаряване

Poetry » Other

459 1 0

Тъмнеят моите очи.

Белее младата коса.

И сладкото ми май горчи.

Не са сълзите ми роса.

И болки имам тук и там...

Тежи ми слънчевият пек.

И имам вече малко срам

макар, че съм корназ човек.

Но чакам следващ календар

и все се радвам, че съм жив.

С цената съм на стар пендар

и съпричастен, миложлив...

И крача още - крак след крак,

и грешен даже, и без грях.

Пред вас - приятели и враг,

презнавам честно: остарях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0