Остаряване
457
1
0
Тъмнеят моите очи.
Белее младата коса.
И сладкото ми май горчи.
Не са сълзите ми роса.
И болки имам тук и там...
Тежи ми слънчевият пек.
И имам вече малко срам
макар, че съм корназ човек.
Но чакам следващ календар
и все се радвам, че съм жив.
С цената съм на стар пендар
и съпричастен, миложлив...
И крача още - крак след крак,
и грешен даже, и без грях.
Пред вас - приятели и враг,
презнавам честно: остарях!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
