Остатъчно...
Посоките на ветровете спирам,
във дланите ми приютени скрито...
С болезнен стон без дъх примирам,
полепва болката и става... тихо.
Угасналите белези на времето
по острието на греха приспивам...
Във безконечна примка бремето,
закотвя ме... мъгливо стихвам...
Оголено и стенещо е в мислите,
кървящи в непосилие под маските...
Облечени в поредното безсмислие,
размиват се безследно в краските,
разнищени в съцветие със болката,
горчаща в неизплаканите рани...
И давещите хрипове на воплите
сълзят отровно в разпнатите длани...
Безпаметно и нямо е в придатъка
на сетивата ми, порочно изкривени...
Безименно съшит и сляп остатъкът
от чувствата, без дим изпепелени...
И безпосочно е по пясъчните друми,
преплитащи се в тягостни пространства.
От безлюбовие съблечените думи,
дамгосват ме със мними постоянства...
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
