Посоките на ветровете спирам,
във дланите ми приютени скрито...
С болезнен стон без дъх примирам,
полепва болката и става... тихо.
Угасналите белези на времето
по острието на греха приспивам...
Във безконечна примка бремето,
закотвя ме... мъгливо стихвам...
Оголено и стенещо е в мислите,
кървящи в непосилие под маските...
Облечени в поредното безсмислие,
размиват се безследно в краските, ...