... остатъци
Момиче,
което служи единствено
за сравнение
на бялата ù кожа
с друга,
на някоя
много по-красива.
В това се превърна Луничката,
изгуби луничките си,
светулките,
миглите...
толкова е безплътна,
че и да иска, не може да се почувства,
толкова е празна,
че нищото дрънчи в нея,
толкова е тъжна,
че не разбира смисъла
на това
да се наричаш тъжен...
Тя е малка,
но би се радвала
да е почти невидима,
да не ù казват да каже нещо,
да изтръгват мълчанието,
което е заместило сърцето ù,
защото тогава на мястото му
ще остане само липсата... на шум.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвена Тончева Всички права запазени