Остатъци от любовта
Душата ми е, като нощна птица
и в клоните на чувствата се скита.
И знам, че тя – на тънката ми жица,
за името ти и до днес ме пита.
Аз името ти вече го забравих
и спомените също избледняха.
За тебе, жено, всичко аз направих...
Косите ми от тебе побеляха.
И да се връщаме назад не искам.
Билó, каквото е билó до днеска.
Сърцето си във шепите го стискам.
Остана в мене неличима треска.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
