Остатъци от любовта

Душата ми е, като нощна птица

и в клоните на чувствата се скита.

И знам, че тя – на тънката ми жица,

за името ти и до днес ме пита.

Аз името ти вече го забравих

и спомените също избледняха.

За тебе, жено, всичко аз направих...

Косите ми от тебе побеляха.

И да се връщаме назад не искам.

Билó, каквото е билó до днеска.

Сърцето си във шепите го стискам.

Остана в мене неличима треска.