May 7, 2017, 10:07 PM

Остатъци от любовта 

  Poetry » Love
216 0 0

Душата ми е, като нощна птица

и в клоните на чувствата се скита.

И знам, че тя – на тънката ми жица,

за името ти и до днес ме пита.

 

Аз името ти вече го забравих

и спомените също избледняха.

За тебе, жено, всичко аз направих...

Косите ми от тебе побеляха.

 

И да се връщаме назад не искам.

Билó, каквото е билó до днеска.

Сърцето си във шепите го стискам.

Остана в мене неличима треска.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??