катеринарина (Катя)
331 972
13.10.2007 г., 15:14 ч.

Остатъкът... 

  Поезия
634 0 15
 

Стенания дочу... на нощни бури,
по устните й плъзна се слана.
Изхлузила си звездните потури,
направи път на утрото нощта...
Разходи се в градината сумрака,
целуна за последно всеки клон...
Тогава под замръзналата стряха
денят се спусна в белия балкон...
.............
И скрежът във очите посинява,
потръпват премалели рамене.
Зад тежките завеси се подава
остатъкът от нейното лице....
Количката проскърцва отегчено...

и удря я във слънчевия сплит

горчилката, преливаща в солено -

горчилката, че тя е инвалид...

И в процепите бели на мъглите,

които зад стъклото се тълпят,

претърсва всяка дума...

За да види

Причината, че още я болят...

Причината, че още ги усеща

под  шарената циганска пола.

А болката все още е гореща!

Във липсващите вече колена...

............
А зараните растнат и светлеят,
и дните се разгръщат в пълнота.
Зад прашните завеси тя немее -
остатъкът от нейната душа....

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??