Остатъкът...
Стенания дочу... на нощни бури,
по устните й плъзна се слана.
Изхлузила си звездните потури,
направи път на утрото нощта...
Разходи се в градината сумрака,
целуна за последно всеки клон...
Тогава под замръзналата стряха
денят се спусна в белия балкон...
.............
И скрежът във очите посинява,
потръпват премалели рамене.
Зад тежките завеси се подава
остатъкът от нейното лице....
Количката проскърцва отегчено...
и удря я във слънчевия сплит
горчилката, преливаща в солено -
горчилката, че тя е инвалид...
И в процепите бели на мъглите,
които зад стъклото се тълпят,
претърсва всяка дума...
За да види
Причината, че още я болят...
Причината, че още ги усеща
под шарената циганска пола.
А болката все още е гореща!
Във липсващите вече колена...
А зараните растнат и светлеят,
и дните се разгръщат в пълнота.
Зад прашните завеси тя немее -
остатъкът от нейната душа....
© Катя All rights reserved.
