hristam (Христина Мачикян)
532 928
20.11.2013 г., 20:42 ч.

Остатъкът от мен 

  Поезия » Любовна
657 0 3

И ти ли ще ме съдиш? Хайде, давай.
На мене ми отива да съм грешница.
Отхапах, и дори не се задавих
от ябълката на онази вещица.
И чаша със отрова съм изпила,
и ме убоде омагьосано вретено,
и съм орисана от самовила...
А вярвах, че съм истинска. И тленна.

За сто години не заспах. Умирах.
В очите ми израснаха проклятия.
Сърцето ми се вкамени от взиране
във собственото ми разпятие.
Не можеш да ме съдиш... Но тогава
защо остана в моя свят, защо?
Ще се изгубя като цвят сред плява...
Остатъкът от мен ще е любов.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??