Остатъкът от мен
И ти ли ще ме съдиш? Хайде, давай.
На мене ми отива да съм грешница.
Отхапах, и дори не се задавих
от ябълката на онази вещица.
И чаша със отрова съм изпила,
и ме убоде омагьосано вретено,
и съм орисана от самовила...
А вярвах, че съм истинска. И тленна.
За сто години не заспах. Умирах.
В очите ми израснаха проклятия.
Сърцето ми се вкамени от взиране
във собственото ми разпятие.
Не можеш да ме съдиш... Но тогава
защо остана в моя свят, защо?
Ще се изгубя като цвят сред плява...
Остатъкът от мен ще е любов.
© Христина Мачикян All rights reserved.
