Личи ми, все пак
много ми личи -
незнаен пламък
в зелените
"предателски" очи,
застинали в претенции
за справедливост.

И как ли ще се случи
да я скрия
тази дивна и чиста
магия -
едва ли
с престорена
свенливост.

Опитах се смирено
да се моля
на тези богове,
познати що са.
Реките молих,
и върбите,
и тополите.
Оставам днес
съвсем без воля
и все пак виждам
клоните им,
голите
и чакам щастието
в сенокоса...

Сега какво остава
да опитаме до срещата
предизвестена,
душите кротки
да попитаме...
и чувството
че е простена.

08.03.2006год.