Оставам
Оставам
Нищо, че е есен, аз оставам с теб,
оставам тук, пред десетките години,
пред жълтите ни спомени и малкия ни свят,
пред зелената ни младост, която си отива.
Нищо, че е тъмно, аз оставам тук,
за да чувам още тихичко как дишаш,
как се усмихваш на нежен и лиричен звук,
как мислите чета ти, без да ги изричаш.
Нищо, че е хладно, до теб оставам аз,
защото зная, че можеш да ме стоплиш,
защото в този късен и за двамата ни час,
ми казваш всичко, без да ми говориш.
Защото знам, че още виждаш в мен,
не времето, а твоето момиче,
а от погледа ти нежен, топъл и смутен,
аз разбирам, че още ме обичаш.
Защото тръгнах смело някога със теб,
накъде отивах - и до днес не зная.
Но до днес до мен бе твоя силует
и знам, че той ще продължи със мен до края!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Някоя Всички права запазени
Поздрав!
