Оставам си твоята пролет
Оставам си твоята пролет,
усмихната, нежна, пречистена,
мечтите ми, хванати в полет -
превръщаш в реалност и истина.
Като бриз по лицето ще мина,
ще целуна мъжките устни
и после не ще си замина,
дори да решиш да ме пуснеш.
В очакване ще греят очите
с копнеж и тях да погаля,
ще те помилвам и по косите,
и сърцето не ще да пожаля!
По поляни в съня ти ще тичам,
венци ще плета от цветята,
за любов слова ще наричам,
за обич ще ги пускам в реката!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
