Оставам си твоята пролет,
усмихната, нежна, пречистена,
мечтите ми, хванати в полет -
превръщаш в реалност и истина.
Като бриз по лицето ще мина,
ще целуна мъжките устни
и после не ще си замина,
дори да решиш да ме пуснеш.
В очакване ще греят очите
с копнеж и тях да погаля,
ще те помилвам и по косите,
и сърцето не ще да пожаля!
По поляни в съня ти ще тичам,
венци ще плета от цветята,
за любов слова ще наричам,
за обич ще ги пускам в реката!
© Валка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
