10.05.2024 г., 7:08

Остави

574 0 0

Остави

 

Реката все още там... си тече

Гората и птиците са на старото място

Стадионът безмълвно стои и вятър там вее

Слънцето усмихнато ни чака и грее

Каквото било е; било

Доказахме – сън е било

Спомен,остарял и бял

Характер различен... живял...

Увлечение или обич – Дали

Надежди за бъдещ – Лъжи

Болката в сърцето гори

Заспал е споменът, дълбоко спи

Времето ни казва – Спри

Всичко е минало – Нали

Сняг в косите ни ръми

В спомени не вярвай – Остави

автор: Луиза Маринова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дукеса Дукеса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...