10 мая 2024 г., 07:08

Остави

584 0 0

Остави

 

Реката все още там... си тече

Гората и птиците са на старото място

Стадионът безмълвно стои и вятър там вее

Слънцето усмихнато ни чака и грее

Каквото било е; било

Доказахме – сън е било

Спомен,остарял и бял

Характер различен... живял...

Увлечение или обич – Дали

Надежди за бъдещ – Лъжи

Болката в сърцето гори

Заспал е споменът, дълбоко спи

Времето ни казва – Спри

Всичко е минало – Нали

Сняг в косите ни ръми

В спомени не вярвай – Остави

автор: Луиза Маринова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дукеса Дукеса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...