10 мая 2024 г., 07:08

Остави

580 0 0

Остави

 

Реката все още там... си тече

Гората и птиците са на старото място

Стадионът безмълвно стои и вятър там вее

Слънцето усмихнато ни чака и грее

Каквото било е; било

Доказахме – сън е било

Спомен,остарял и бял

Характер различен... живял...

Увлечение или обич – Дали

Надежди за бъдещ – Лъжи

Болката в сърцето гори

Заспал е споменът, дълбоко спи

Времето ни казва – Спри

Всичко е минало – Нали

Сняг в косите ни ръми

В спомени не вярвай – Остави

автор: Луиза Маринова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дукеса Дукеса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...