May 10, 2024, 7:08 AM

Остави

  Poetry » Other
586 0 0

Остави

 

Реката все още там... си тече

Гората и птиците са на старото място

Стадионът безмълвно стои и вятър там вее

Слънцето усмихнато ни чака и грее

Каквото било е; било

Доказахме – сън е било

Спомен,остарял и бял

Характер различен... живял...

Увлечение или обич – Дали

Надежди за бъдещ – Лъжи

Болката в сърцето гори

Заспал е споменът, дълбоко спи

Времето ни казва – Спри

Всичко е минало – Нали

Сняг в косите ни ръми

В спомени не вярвай – Остави

автор: Луиза Маринова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дукеса Дукеса All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...