Остави

Реката все още там... си тече

Гората и птиците са на старото място

Стадионът безмълвно стои и вятър там вее

Слънцето усмихнато ни чака и грее

Каквото било е; било

Доказахме – сън е било

Спомен,остарял и бял

Характер различен... живял...

Увлечение или обич – Дали

Надежди за бъдещ – Лъжи

Болката в сърцето гори

Заспал е споменът, дълбоко спи

Времето ни казва – Спри

Всичко е минало – Нали

Сняг в косите ни ръми

В спомени не вярвай – Остави

автор: Луиза Маринова