paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
20.03.2014 г., 21:48 ч.

Остави да говоря сега... 

  Поезия
1127 1 15

Остави да говоря сега!

Да разкажа какво ми се случи...

Аз живях като тъжна луна...

По-бездомна дори и от куче!

 

Аз живях като бледа дъга.

По-бездумна и от тишината...

Остави да разкажа сега

ти какво ми донесе в душата...

 

Аз не знам от къде си се взел...

И защо ми се случи на мене!

Като кон, през полето поел -

в мойто пасище спря некосено...

 

Остани! Има много трева!

Полегни на брега на реката...

Ще положа под твойта глава

вместо двете си длани - душата...

 

Остани! Като пролетен мъх

ще поникна в сърцето ти право!

Като вятър, останал без дъх -

тебе мога без дъх да оставя...

 

Но защо ми е нужно това?

Искам само със теб да се слея...

Като облачна, тиха сълза

от очите ти да прелея...

 

Изплачи ме... Ще стана трева!

И отново ще бъда за тебе...

Положи укротена глава,

моя Муза...  Последна!!!

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??