Остави да говоря сега...
Остави да говоря сега!
Да разкажа какво ми се случи...
Аз живях като тъжна луна...
По-бездомна дори и от куче!
Аз живях като бледа дъга.
По-бездумна и от тишината...
Остави да разкажа сега
ти какво ми донесе в душата...
Аз не знам от къде си се взел...
И защо ми се случи на мене!
Като кон, през полето поел -
в мойто пасище спря некосено...
Остани! Има много трева!
Полегни на брега на реката...
Ще положа под твойта глава
вместо двете си длани - душата...
Остани! Като пролетен мъх
ще поникна в сърцето ти право!
Като вятър, останал без дъх -
тебе мога без дъх да оставя...
Но защо ми е нужно това?
Искам само със теб да се слея...
Като облачна, тиха сълза
от очите ти да прелея...
Изплачи ме... Ще стана трева!
И отново ще бъда за тебе...
Положи укротена глава,
моя Муза... Последна!!!
© Гълъбина Митева All rights reserved.
