11.12.2009 г., 23:39 ч.
Остави го
Сърцето ми умира, остави го!
Нека да потъне в тишина,
нека си отиде, разбери го,
смазваща е чуждата вина.
Сърцето ми си тръгва безвъзвратно
с птиците, отлитащи на юг,
но няма да се върне с тях обратно,
пътят на скърбящите е друг.
Сърцето ми е кладенец бездънен,
изпълнен не с вода, а със сълзи.
А кладенецът - призрачен и тъмен,
не може светлина да задържи.
Сърцето ми е вече пожълтяло,
от него капят болки и листа.
Безброй сезони мрачни преживяло,
то още, още чака пролетта.
© Петя Косева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Сладостта от болката е винаги само на крачка. Пишеш прекрасно!
-
Forte Fortuna Adiuvat!!!
Ти си една от тях
-
Тъжен и хубав стих!!!
Пиши и тъгата ще се разлее неочаквано...
Поздрави!!! -
Да беше камък, щеше да се пръснеш-
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!
Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би:"Не!Мъртвец не съм!..."
...Но ти търпиш, защото си сърце!...
Дамян П. Дамянов -
Ей, зимата е към края си : ) Ти си пролетно дете...Още малко
-
Браво~ 6+
-
"...от него капят болки и листа."
Хубаво стихотворение! -
"Сърцето ми е вече пожълтяло,
от него капят болки и листа"
Много е хубаво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
