Остави го
Сърцето ми умира, остави го!
Нека да потъне в тишина,
нека си отиде, разбери го,
смазваща е чуждата вина.
Сърцето ми си тръгва безвъзвратно
с птиците, отлитащи на юг,
но няма да се върне с тях обратно,
пътят на скърбящите е друг.
Сърцето ми е кладенец бездънен,
изпълнен не с вода, а със сълзи.
А кладенецът - призрачен и тъмен,
не може светлина да задържи.
Сърцето ми е вече пожълтяло,
от него капят болки и листа.
Безброй сезони мрачни преживяло,
то още, още чака пролетта.
© Петя Косева All rights reserved.
