Dec 11, 2009, 11:39 PM
Остави го
Сърцето ми умира, остави го!
Нека да потъне в тишина,
нека си отиде, разбери го,
смазваща е чуждата вина.
Сърцето ми си тръгва безвъзвратно
с птиците, отлитащи на юг,
но няма да се върне с тях обратно,
пътят на скърбящите е друг.
Сърцето ми е кладенец бездънен,
изпълнен не с вода, а със сълзи.
А кладенецът - призрачен и тъмен,
не може светлина да задържи.
Сърцето ми е вече пожълтяло,
от него капят болки и листа.
Безброй сезони мрачни преживяло,
то още, още чака пролетта.
© Петя Косева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Сладостта от болката е винаги само на крачка. Пишеш прекрасно!
-
Forte Fortuna Adiuvat!!!
Ти си една от тях
-
Тъжен и хубав стих!!!
Пиши и тъгата ще се разлее неочаквано...
Поздрави!!! -
Да беше камък, щеше да се пръснеш-
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!
Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би:"Не!Мъртвец не съм!..."
...Но ти търпиш, защото си сърце!...
Дамян П. Дамянов -
Ей, зимата е към края си : ) Ти си пролетно дете...Още малко
-
Браво~ 6+
-
"...от него капят болки и листа."
Хубаво стихотворение! -
"Сърцето ми е вече пожълтяло,
от него капят болки и листа"
Много е хубаво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
