Остави ме
На дъх-разстояние, пътувам към теб.
На сън-мигновение, те докосвам.
В безкрайната шир на диво море
изчезваш, като лъч омагьосан.
А после явяваш се, но вече не си
любимият, когото познавам.
Пречупен клас превит до земи,
до макове нежни ридае.
Пътувам, а няма те нийде до мен.
В ума ми нахално присъстваш.
Аз ли повиках те, ти ли дойде,
лентата непрестанно накъсваш.
Разстояния кратки, а нещо дели ни,
звук или мисъл като плътна стена.
Сънят отлетя, ти стана излишен…
Остави ме, нека още малко поспя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
