На дъх-разстояние, пътувам към теб.

На сън-мигновение, те докосвам.

В безкрайната шир на диво море

изчезваш, като лъч омагьосан.

А после явяваш се, но вече не си

любимият,  когото познавам.

Пречупен клас превит до земи,

до макове нежни ридае.

Пътувам, а няма те нийде до мен.

В ума ми нахално присъстваш.

Аз ли повиках те, ти ли дойде,

лентата непрестанно  накъсваш.

Разстояния кратки, а нещо дели ни,

звук или мисъл като плътна стена.

Сънят отлетя, ти стана излишен…

Остави ме, нека още малко поспя.