Остави ме!
Остави ме!
Ослепях от взиране.
Не ме щади,
аз мога да търпя.
С последни сили
ще те срещна
и щом си тръгнеш,
ще кръжа,
като орел
отново търсещ плячка,
в ъгъла, крещящ от самота,
ще си призная слабостта.
Убива ме не болката сега,
а липсата на твоите ръце.
Остави ме!
Знаеш, не греша!
Омразата ти всичко в мене срива
и друга съм,
жестока съм сега,
душата ми отдавна не е жива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
