26.06.2016 г., 18:47

Остави ме да живея!

696 1 1

Една любов не ме оставя да живея.

Ето тук, в сърцето се е скрила.

Любов ли е или пък болка?

Не мога да си отговоря.

Ала ме преследва, без да спира,

а аз съм страшно уморена

от безсилието, което ме обзема,

от мълчанието, с което ме наказваш.

Остави ме, нека да живея,

и нека се освободя от теб сега!

Навярно си щастлив с друга,

е, браво, но не идвай в съня! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bez ime Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...