Една любов не ме оставя да живея.
Ето тук, в сърцето се е скрила.
Любов ли е или пък болка?
Не мога да си отговоря.
Ала ме преследва, без да спира,
а аз съм страшно уморена
от безсилието, което ме обзема,
от мълчанието, с което ме наказваш.
Остави ме, нека да живея,
и нека се освободя от теб сега!
Навярно си щастлив с друга,
е, браво, но не идвай в съня!
© Bez ime All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
