Оставям следи по млечния път
Всяка нощ
догонвам вятъра
и го разпитвам за теб -
роден от мечтите ми.
Пазя светулки
в шепите си,
за да ти дам знак,
че аз съм тази,
която още чакаш...
Ще ме познаеш ли
или ще ме подминеш,
за да срещнеш
зелените очи
на океана
и да се отрониш в него
като несбъдната сълза?
Късам звезди
и закичвам косите си
като младоженка
по пълнолуние...
Оставям следи
в очите ти,
за да намериш пътя
към безкрайността
на душата ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
