Oct 4, 2013, 11:13 PM

Оставям следи по млечния път

  Poetry
1.2K 0 2

Всяка нощ

догонвам вятъра

и го разпитвам за теб -

роден от мечтите ми.

Пазя светулки

в шепите си,

за да ти дам знак,

че аз съм тази,

която още чакаш...

Ще ме познаеш ли

или ще ме подминеш,

за да срещнеш

зелените очи

на океана

и да се отрониш в него

като несбъдната сълза?

Късам звезди

и закичвам косите си

като младоженка

по пълнолуние...

Оставям следи

в очите ти,

за да намериш пътя

към безкрайността

на душата ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...