Оставям ти пътека...
Понякога се чудя -
ще ми стигнат ли
онези спрели мигове,
когато тихичко се будя,
а ти стоиш на края на ръба
на някаква измислена планета,
а аз във шепата си я държа
онази нежност, дето свети
и ти чертае нишка от копнеж
със вкус на гладни шепоти...
Когато ме целуваш във съня,
планетите се сливат в тишина.
Но аз не зная как да продължа,
оставям ти пътека...
светлина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
