Mar 19, 2013, 4:05 PM

Оставям ти пътека...

  Poetry » Love
726 0 8

Понякога се чудя -

ще ми стигнат ли

онези спрели мигове,

когато тихичко се будя,

а ти стоиш на края на ръба

на някаква измислена планета,

а аз във шепата си я държа

онази нежност, дето свети

и ти чертае нишка от копнеж

със вкус на гладни шепоти...

Когато ме целуваш във съня,

планетите се сливат в тишина.

Но аз не зная как да продължа,

оставям ти пътека...

                                      светлина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...