21.09.2022 г., 20:41

Остри токчета

602 7 19

Животът ми – виенско колело,

се лута ту надолу, ту нагоре.

В небето на възторга е било

и падало е с трясък от умора.

 

Научих се на древната игра

да сменям правилата за секунда.

Понякога не знам къде да спра,

да оцеляваш в този свят е трудно.

 

Но винаги на токчета вървя,

звукът от тях съдбата предизвиква.

Не че печеля много от това,

но няма да й дам да ме подритва.

 

Изправи ме пред грешния човек,

да провери доколко съм ранима.

И пистолет му пъхна. Тоз зевзек

нашепваше в ухото ми:"Любима!".

 

Оставих го да диша - разорен,

оръжието му откраднах даже.

Дали не съм пък зодия овен?

И други номера ще ви покажа.

 

От токчетата остри най-боли,

когато те настъпят по ръката.

Колчанът с купидонови стрели

държи жената - дявол/без рогата/.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Елка, за посещението и любими!
  • Прекрасно! Красива жена на токчета е удоволствие за очите! Пазете се обаче от острите токчета! Поздравления за стиха!
  • Амин! Тя улучва, точно когато най-малко очакваш. Благодаря, Роси!
  • Обувките са важни за всяка жена. Животът на Пепеляшка от една обувка се е променил.😊 Винаги бъди готова за следващата купидонова стрела, може и да случиш на принц!
  • Аз пък съм везни, меря и тегля колко има в главите . Благодаря, Злати!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...