Животът ми – виенско колело,
се лута ту надолу, ту нагоре.
В небето на възторга е било
и падало е с трясък от умора.
Научих се на древната игра
да сменям правилата за секунда.
Понякога не знам къде да спра,
да оцеляваш в този свят е трудно.
Но винаги на токчета вървя,
звукът от тях съдбата предизвиква.
Не че печеля много от това,
но няма да й дам да ме подритва.
Изправи ме пред грешния човек,
да провери доколко съм ранима.
И пистолет му пъхна. Тоз зевзек
нашепваше в ухото ми:"Любима!".
Оставих го да диша - разорен,
оръжието му откраднах даже.
Дали не съм пък зодия овен?
И други номера ще ви покажа.
От токчетата остри най-боли,
когато те настъпят по ръката.
Колчанът с купидонови стрели
държи жената - дявол/без рогата/.
© Nina Sarieva Всички права запазени