Остров Мѝконос...*
Вълшебна вечер!... Бриз полъхва...
Прибой... Разбива се вълна...
Далече нейде стон заглъхва --
ръмѝ Космична тишина...
Все още няма я Луната
да затрепти, да заиграй
с пътека златна по водата --
да омагьосва и сияй...
Една след друга се показват
звезди – очи на Вечността,
те могат много да разказват
на Космоса от пропастта
за Тайнствата ни неоткрити
забулени в мистичен мрак
и с тях да проследим следите:
до тази вечер, този бряг...
Но те мълчат от Необята -
отдавна мъртви може би**
и си остават непонятни
до края нашите съдби...
В скалите долу се разпенва
люлеещата се вода,
Вселената над нас простенва,
когато изгори звезда...
... Но днес забравил за звездите
неволно ставам философ:
понеже гледам във гърдите
до мен Жената - със любов...
И всичко си е по местата:
море, вълни, прибой и бряг,
и очарована Жената
подаваща ми нежен знак!...
... А вятър изведнъж довея
и на китара песента,
и оживѝ се страстно с нея
предверието на нощта...
В романтиката се намеси
и морска птица с дрезгав грак,
и над Стихията разнесе
вестта, че нужен е и бряг!...
... И на брега сега с накáна
объркани от любовта,
случайно срещнали се двама
от двата края на света,
пристъпваме със обяснима
уплáха, както пред олтар,
във тази нощ неповторима –
с Инстинкт като Живота стар...
...Безоблачво виси небето
подобно купола на храм,
до хоризонта чак, където
две мълнии проблясват там...
За тези мълнии далечни
съм чувал да говорят, че
с тях може би във тиха вечер
и буря да се довлечѐ!...
...Рибарска лодка се прибира
от нея скача млад рибар
и хуква бързо по баира
към властния Домашен фар...
... А Островът живее шумен,
от пъстро мнóжество гъмжи,
и във нощта той ще е буден –
Фиестата да продължи...
3 – 4. май. 2014.
о.Мѝконос
*остров Мѝконос в Егейско море
**много от видимите звезди са „мъртви”
от много милиарди години, а излъчената от
тях тогава светлина е това, което виждаме.
© Коста Качев Всички права запазени