18.01.2016 г., 12:48

Островче сред океана

949 1 0

на съпруга ми

 

Само ти си за мен небосвода,

теменужен и нежно красив,

ти си моята втора природа,

откровен и запомнящ се стих.

Ти си островче сред океана

на дните, ти си пристан

за мойта душа и мечта.

Аз те търсих цели 20 години

и когато ти казах "обичам",

ти ми даде две силни крила.

С тях политам в съня си

до теб плътно сгушена

и очаквам всеки миг чудеса.

Те се случват, прекрасно е

да откривам всеки ден любовта

в една твоя усмивка,

в докосване на очите ти,

в прегръдката сладка...

Господи, благодаря ти,

че отреди ми тази съдба!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Биразова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...