Островът

... А Островът на картата го няма-

пропуснал го е може би мащаба:

той някъде на юг е- в Океана,

(но аз ще го измисля ако трябва!..)

и даже във мъгла ще го уцелим

със порива на страстите безумни,

защото искам там да се заселим:

под палмите, край сините лагуни!..

Мечтите мила с теб ако опазим

там голи със делфините игриви

ще плуваме в оранжевите залези

и на вълните в слънчевите гриви!..

И ти ще бъдеш моята Кралица,

аз- поданик във теб греховно влюбен,

във изумрудената огърлица

от дните ни на Островът изгубен!..

А вечер ще поливаме цветята

и те ще ни упойват с аромата,

унесени ще гледаме Луната

и лунната пътека във мъглата...

В безлунна нощ, когато под звездите

в тропическият мрак, до мен светлеят

овалите изящни на гърдите ти

ще ги целувам аз и ще немея

пред тяхното чаровно съвършенство

даряващо божествена наслада

и толкова чаровно и естествено

потръпващи в желана изненада!..

... А южните звезди са тъй големи

и толкова загадъчно сияят:

ще слушаме космичните поеми

прегърнати, загледани в Безкрая!..

Един вулкан угаснал ако има

на Острова за теб ще го подпаля,

а той ще бъде нашата камина-

ще стъквам огъня и ще те галя...

Там ти сама ще пишеш правилата,

а аз (разбира се!) ще изпълнявам,

но ексклузивно искам си правата:

-За през нощта при тебе да оставам!..

И на телата в страстната повеля

на тяхната, божествената същност,

щом нищо и в нощта не ни разделя

в Безкрайност всеки миг ще се превръща!..

... А след нощта стихийна уморени

изгряващото Слънце над водата

щом позлати вълните укротени-

във залива ще плуваме със Вятъра

и с влюбените, скачащи делфини

по бягащата слънчева пътека:

и безтегловни, и необясними

от утринният бриз ще тръпнем леко...

Коста Качев