25.05.2011 г., 10:07

Островът на Самотата

953 0 2

Островът на Самотата


Обичам я, а тя не ме поглежда

изглежда няма никаква надежда.

Сърцето ми пулсира,

а тя не ме разбира.

 

Знам, че не мога да я имам,

но да я обичам аз не спирам.

Тя ми каза: ‘’С мен нямаш шанс’’,

но щом я видя, изпадам аз в транс.

 

Знам, че е специална като мен,

но дали ще я имам някой ден.

Или ще се лутам сам в гората, в гората,

на острова на самотата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Можеше просто да затвориш страницата
  • На последните три строфи вече щракаф с пръсти и въртях гюбеци.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...