Довереница (Дочка Василева)
488 17653
17.12.2018 г., 23:00 ч.

Освен бодлите, нищо свое нямам 

  Поезия » Философска
1375 21 19

Омръзна ми да бъда таралеж,

ала не знам как друго и да бъда.

Бодлите, казват, ставали на скреж,

щом изтече на времето присъдата.

 

Бодлите са минирано поле…

Тиктакащи минути разстояние,

които се превръщат в часове

със всяка драскотинка или рана.

 

Бодлите са намръщения страж

на липсващи от много време чувства.

Каква ли полза, има от това ?

Да се подпира туй, което рухва.

 

Бодлите са одежда за престиж…

(Заблудите наивници създават)

А навиците бавно и верижно

след всяка истина ги умножават.

 

Бодлите са покритие на липси…

Дали е празнотата резултат,

че ако искаш всичко или нищо,

накрая получаваш самота…

 

Могла бих да ги махна. Без бодли

ще съм почти еднаква със измамата.

Но все отлагам. Просто е. Уви…

Освен бодлите, нищо свое нямам.

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересно! Поздрав!
  • Внушителна образност постигаш, Доче. Поздравление! Но точно ти си тази, която има толкова много качества, че именно заради тях бодлите ще останат извън полезрението.
  • Поздравления! Днес без бодли не може да се живее!
  • Прегръдка!
  • Ако не бяха необходими бодлите,природата нямаше да ги сложи....А като метафора...почти всички мисли ми харесват ,най-вече "бодлите са прикритие на липси"....Страхотно изразено съдържание,Доче!
  • Моите почитания, Довереница!
  • Аплодисменти!
  • Поне имаме бодли! А това е много по-добре отколкото да сме "почти еднакви със измамата", нали? Великолепен стих, както винаги, Доче! Страхотна си!
  • Ти си Довереница, силна поезия!
  • Бодлите са хубаво нещо. Има ли бодли, значи няма скрити остриета
  • Бодли? С душа съм-игленик.
    И смело и със обич те прегръщам.
    И в кратък и магичен миг,
    в звезди кръвта покапала превръщам...
  • Много искрено! Толкова конкретно и в детайли! Тъжно е, но нали затова са бодлите - да се изолираме и от тъгата! Много, много ми хареса!
  • Невероятна стих, мила Дочи! Прегръщам те, макар и с бодли, защото знам, че те за приятели не бодат!
  • Смелост и честност, със себе си и с другите! Браво, невероятна си!
  • Не- ве- ро- ят- на сииииии! Такова удоволствие ми носят стиховете ти, Доче!
    Искам да те прегърна, бодилче миличко!
    Усмихни душичката си!
  • Тъжно звучи. Истинско, но - тъжно.
    Имаш и думите, а те не са бодли а - светулки.
    И много още са..
  • Премяната от тези острички Бодли, тук-там се свили на места , не сваляй! Те са онези неписани житейски истории, заради които на мястото на дупка от стрела, бодилче има, за да пази и разказва за това.
    Поздрави от мен Доче! Прегръщам го и си го поставям в любими!
  • Стихотворение за четене и препрочитане. Доче, нека просто кажа: От все сърце - Благодаря!
  • Толкова "бодливо" признание, че чак ме накара да усетя болката на доверието...
    Наистина само силните натури го могат:да отстояват своите мечти и желания и да държат на любовта по един неподражаем стил!
    Моите почитания, Довереница! И весели Коледни и новогодишни празници!
Предложения
: ??:??