На Морад Лекин
Когато без нищо остана,
тогава свободен съм аз
и няма вина и забрана,
изпадам в духовен екстаз.
Когато вече нищо нямам,
тогава истински съм жив,
тогава съм безкрай щастлив
и радостта е най-голяма.
Чак когато съм вече готов
да загубя пари и любов,
чак тогава разбирам живота
и обиквам аз всички с охота.
Щом изгубя своите мечти,
щом веднъж престана да очаквам,
щом за нищо вече не проплаквам,
чак тогава разумът лети.
Щом изоставя и себе си вече,
ставам безкрайно свободна душа,
всяка нерадост остава далече,
всяко терзание стихва в нощта.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
Наистина е така, затова и любимите ни поети са тези, които най-много се доближават до нашите виждания.