1.07.2018 г., 8:07  

Освободеност

507 1 8

ОСВОБОДЕНОСТ

 

     На Морад Лекин

 

Когато без нищо остана,

тогава свободен съм аз

и няма вина и забрана,

изпадам в духовен екстаз.

 

Когато вече нищо нямам,

тогава истински съм жив,

тогава съм безкрай щастлив

и радостта е най-голяма.

 

Чак когато съм вече готов

да загубя пари и любов,

чак тогава разбирам живота

и обиквам аз всички с охота.

 

Щом изгубя своите мечти,

щом веднъж престана да очаквам,

щом за нищо вече не проплаквам,

чак тогава разумът лети.

 

Щом изоставя и себе си вече,

ставам безкрайно свободна душа,

всяка нерадост остава далече,

всяко терзание стихва в нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря.
    Наистина е така, затова и любимите ни поети са тези, които най-много се доближават до нашите виждания.
  • Благодаря.
    Не знам дали съм добър човек.
    До голяма степен съм съгласен с теб и затова в никакъв случай не мисля, че стиховте, които пиша, са от най-добрите. Точно това стихотворение може би е егоистично, но не мисля, че е мрачно.
  • Най-добрата поезия вдъхновява,
    Тя те прави по-добър, кара те да мечтаеш.
    Има и мрачна, егоистична поезия, поезия, която изразява само душата на автора и - каквато е тя в дадения момент от времето. Тази поезия обаче понякога отблъсква. Тя не носи нищо в себе си, освен огледалото, в което авторът се е огледал някога. И, колкото и да се стреми към техническо съвършенство си остава само един опит за летене.

    Поздрави.
    Бъди добър човек.
    Или - пък - не.
    Всеки сам си прави избора.
  • Аз мисля по този начин, чувствам се свободен, когато нямам нищо. Не ангажирам никого с мнението си.
    Благодаря за коментарите.
  • Философията на лирическия ти герой (навярно и твоята) леко ме подразни. Да, приятно е да си свободен, да се чувстваш такъв, но аз лично съм преживяла липсата на гореописаното (без което би живял) и мога да споделя, че свобода не беше точната дума, която изпитвах. По-скоро беше страх.
    Както и да е, адмирирам те за хубавия ритъм на стиховете!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...