1 jul 2018, 8:07  

Освободеност

508 1 8

ОСВОБОДЕНОСТ

 

     На Морад Лекин

 

Когато без нищо остана,

тогава свободен съм аз

и няма вина и забрана,

изпадам в духовен екстаз.

 

Когато вече нищо нямам,

тогава истински съм жив,

тогава съм безкрай щастлив

и радостта е най-голяма.

 

Чак когато съм вече готов

да загубя пари и любов,

чак тогава разбирам живота

и обиквам аз всички с охота.

 

Щом изгубя своите мечти,

щом веднъж престана да очаквам,

щом за нищо вече не проплаквам,

чак тогава разумът лети.

 

Щом изоставя и себе си вече,

ставам безкрайно свободна душа,

всяка нерадост остава далече,

всяко терзание стихва в нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря.
    Наистина е така, затова и любимите ни поети са тези, които най-много се доближават до нашите виждания.
  • Благодаря.
    Не знам дали съм добър човек.
    До голяма степен съм съгласен с теб и затова в никакъв случай не мисля, че стиховте, които пиша, са от най-добрите. Точно това стихотворение може би е егоистично, но не мисля, че е мрачно.
  • Най-добрата поезия вдъхновява,
    Тя те прави по-добър, кара те да мечтаеш.
    Има и мрачна, егоистична поезия, поезия, която изразява само душата на автора и - каквато е тя в дадения момент от времето. Тази поезия обаче понякога отблъсква. Тя не носи нищо в себе си, освен огледалото, в което авторът се е огледал някога. И, колкото и да се стреми към техническо съвършенство си остава само един опит за летене.

    Поздрави.
    Бъди добър човек.
    Или - пък - не.
    Всеки сам си прави избора.
  • Аз мисля по този начин, чувствам се свободен, когато нямам нищо. Не ангажирам никого с мнението си.
    Благодаря за коментарите.
  • Философията на лирическия ти герой (навярно и твоята) леко ме подразни. Да, приятно е да си свободен, да се чувстваш такъв, но аз лично съм преживяла липсата на гореописаното (без което би живял) и мога да споделя, че свобода не беше точната дума, която изпитвах. По-скоро беше страх.
    Както и да е, адмирирам те за хубавия ритъм на стиховете!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...