1 июл. 2018 г., 08:07  

Освободеност

509 1 8

ОСВОБОДЕНОСТ

 

     На Морад Лекин

 

Когато без нищо остана,

тогава свободен съм аз

и няма вина и забрана,

изпадам в духовен екстаз.

 

Когато вече нищо нямам,

тогава истински съм жив,

тогава съм безкрай щастлив

и радостта е най-голяма.

 

Чак когато съм вече готов

да загубя пари и любов,

чак тогава разбирам живота

и обиквам аз всички с охота.

 

Щом изгубя своите мечти,

щом веднъж престана да очаквам,

щом за нищо вече не проплаквам,

чак тогава разумът лети.

 

Щом изоставя и себе си вече,

ставам безкрайно свободна душа,

всяка нерадост остава далече,

всяко терзание стихва в нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря.
    Наистина е така, затова и любимите ни поети са тези, които най-много се доближават до нашите виждания.
  • Благодаря.
    Не знам дали съм добър човек.
    До голяма степен съм съгласен с теб и затова в никакъв случай не мисля, че стиховте, които пиша, са от най-добрите. Точно това стихотворение може би е егоистично, но не мисля, че е мрачно.
  • Най-добрата поезия вдъхновява,
    Тя те прави по-добър, кара те да мечтаеш.
    Има и мрачна, егоистична поезия, поезия, която изразява само душата на автора и - каквато е тя в дадения момент от времето. Тази поезия обаче понякога отблъсква. Тя не носи нищо в себе си, освен огледалото, в което авторът се е огледал някога. И, колкото и да се стреми към техническо съвършенство си остава само един опит за летене.

    Поздрави.
    Бъди добър човек.
    Или - пък - не.
    Всеки сам си прави избора.
  • Аз мисля по този начин, чувствам се свободен, когато нямам нищо. Не ангажирам никого с мнението си.
    Благодаря за коментарите.
  • Философията на лирическия ти герой (навярно и твоята) леко ме подразни. Да, приятно е да си свободен, да се чувстваш такъв, но аз лично съм преживяла липсата на гореописаното (без което би живял) и мога да споделя, че свобода не беше точната дума, която изпитвах. По-скоро беше страх.
    Както и да е, адмирирам те за хубавия ритъм на стиховете!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...