25.08.2015 г., 23:00

Освободител (от стария акаунт)

536 0 0

Абстрактни и абсурдни, но авангардни

багрила бдят безоблачно и
ваятелно върху вечно
гениалния, галантен герой
- деец, даващ дажба
ежедневно, еднозначно и ексцентрично от
желанието за жив жест към
забавния и забележителен,
истински идеал на исканията, които, за жалост, с грозен
йовски йероглиф
красят кедъра на
либералната и лабиринтна личност.
Може би магията му за
някой наблюдател неразбрана,
обедняла обвивка остава,
понеже повечето павират
реалността с равнище на равнодушие, което
саможертва самото самосъзнание в името на
тоталното твърдоглавие, че
увертюра към успеха няма.
Фикцията на онези фактически фалира, защото
хрисимият художник на живота,
целеустремен към своето царство, като
чедо в четвъртък чертае на
шаблон шансовете си за шах и мат,
щателно и щедро, когато ще щурмува
ъглите на апатията
юнашки,
яздейки ягуара на победата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Чанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...