Aug 25, 2015, 11:00 PM

Освободител (от стария акаунт)

545 0 0

Абстрактни и абсурдни, но авангардни

багрила бдят безоблачно и
ваятелно върху вечно
гениалния, галантен герой
- деец, даващ дажба
ежедневно, еднозначно и ексцентрично от
желанието за жив жест към
забавния и забележителен,
истински идеал на исканията, които, за жалост, с грозен
йовски йероглиф
красят кедъра на
либералната и лабиринтна личност.
Може би магията му за
някой наблюдател неразбрана,
обедняла обвивка остава,
понеже повечето павират
реалността с равнище на равнодушие, което
саможертва самото самосъзнание в името на
тоталното твърдоглавие, че
увертюра към успеха няма.
Фикцията на онези фактически фалира, защото
хрисимият художник на живота,
целеустремен към своето царство, като
чедо в четвъртък чертае на
шаблон шансовете си за шах и мат,
щателно и щедро, когато ще щурмува
ъглите на апатията
юнашки,
яздейки ягуара на победата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Чанков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...