Абстрактни и абсурдни, но авангардни

багрила бдят безоблачно и
ваятелно върху вечно
гениалния, галантен герой
- деец, даващ дажба
ежедневно, еднозначно и ексцентрично от
желанието за жив жест към
забавния и забележителен,
истински идеал на исканията, които, за жалост, с грозен
йовски йероглиф
красят кедъра на
либералната и лабиринтна личност.
Може би магията му за
някой наблюдател неразбрана,
обедняла обвивка остава,
понеже повечето павират
реалността с равнище на равнодушие, което
саможертва самото самосъзнание в името на
тоталното твърдоглавие, че
увертюра към успеха няма.
Фикцията на онези фактически фалира, защото
хрисимият художник на живота,
целеустремен към своето царство, като
чедо в четвъртък чертае на
шаблон шансовете си за шах и мат,
щателно и щедро, когато ще щурмува
ъглите на апатията
юнашки,
яздейки ягуара на победата.