Осъден
Осъден
Аз душата ти ще взема
и във кал ще я превърна.
Гласа ти звучен ще отнема.
Ще окова те щом те зърна.
Без очи света ще гледаш.
Дума веч не ще пророниш.
За мене ти ще страдаш.
Но няма пак да ме заробиш.
От отрова силна - по-горчива,
по-черна от нощта ще бъда.
Няма да съм нежна и свенлива.
Аз ще бъда твоята присъда.
С ледени стрели ще те пронизвам.
Ще прегръщам с пламъци горещи.
Кръвта от раните ти ще облизвам.
Ще мразиш всички наши срещи.
Глуха аз ще бЪда за молбите.
Жестока щом изпиташ страх.
Сляпа ще остана за сълзите.
Ще те превърна в шепа прах.
Аз душата ти ще взема
и във кал ще я превърна.
Гласа ти звучен ще отнема.
Ще окова те щом те зърна.
Без очи света ще гледаш.
Дума веч не ще пророниш.
За мене ти ще страдаш.
Но няма пак да ме заробиш.
От отрова силна - по-горчива,
по-черна от нощта ще бъда.
Няма да съм нежна и свенлива.
Аз ще бъда твоята присъда.
С ледени стрели ще те пронизвам.
Ще прегръщам с пламъци горещи.
Кръвта от раните ти ще облизвам.
Ще мразиш всички наши срещи.
Глуха аз ще бЪда за молбите.
Жестока щом изпиташ страх.
Сляпа ще остана за сълзите.
Ще те превърна в шепа прах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Йорданова Всички права запазени
