29.03.2019 г., 23:10 ч.

Осъмване 

  Поезия
282 5 6

Осъмвахме оголени.

А утрото все хили се

как мислите глаголени

пак вечерта убили са...

 

Осъмвахме с огънато

подпухнало прозрение.

На гръдна кост разпънато

вися едно съмнение...

 

Осъмвахме отровени

от истините в сънища.

На пътища разровени,

в съдба една и съща...

----------------------------------

Осъмнахме. Прекрасно е!

Душите ни да са щастливи,

че времето съгласно е

да продължим и да сме живи... 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Усещането за щастие е знак, че истината е разпозната... Благодаря ти, Гавраил!
  • Със нас осъмват и истините и правят дните ни щастливи!
  • Благодаря ви- Вили, Силвия, Ена, Миночка, Роби, Младене, Лия...финалът ще почака... продължаваме...
  • Браво!!!
    !!!
  • Като в лутане в лабиринта на любовта. Мъдър финал, силно предадени чувства. Хареса ми много.
  • Утрото било по-мъдро от вечерта....казват. Осъмваме с равносметката и с решенията, но е "Прекрасно!", че осъмваме! Много ми хареса☺
Предложения
: ??:??