13.07.2010 г., 11:01

Осъзнах се

1.7K 0 4

Осъзнах се


Осъзнах аз колко те обичам,

без теб не ще да мога да живея!

От всякога по-силно те желая!

Разбрах, че ти за мене си родена!

 

Без тебе бъдещето ще е сиво!

Прозрях, че глупав аз съм бил,

когато твоята любов красива

да си тръгне съм ù позволил.

 

Готов съм всичко да пожертвам,

отново да се върнеш ти при мен,

защото няма нищо по-вълшебно -

целунат да се будиш всеки ден.


 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....