20.07.2012 г., 22:03

Осъзнаване

935 0 1

Чак сега осъзнах, че всъщност не ти

ми липсваш -

а думите ти - омагьосващи!

Чак сега осъзнах, че не лицето ти искам -

а гласа ти - толкова нежен!

Чак сега осъзнах, че съм се изгубила в мечтите си -

а не в ръцете ти - топли и ласкави!

Чак сега осъзнах, че аз те родих -

като феникс, излязъл от душата ми!

Чак сега осъзнах, че ти си си мъж -

воден от страсти тъй временно мъжки!

Чак сега си отворих очите -

замрежени от любов и очакване -

и се освободих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не си заслужава да страдаш за човек, който не ти е оставил малко топлина.Живота е пред теб.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...