20.01.2017 г., 21:16

От баба го зная

456 0 5

Навярно болката ще отшуми...

Навярно някога ще я забравя...

Но надали думите, лъжите

някога във мен ще бъдат заличени.

Животът, казват, бил лечител!?

Не знам... Очаквам да го видя!

Но мисля, че сърцето на човек

само решава кого да обича –

и на кого да прощава.

Баба казваше – вода и жена 

тръгнат ли, нямат спиране.

Надявах се, че е грешала...

Защото е жена.

Но вече го разбрах, че 

права е била.

Сърцето е разбито,

дано да издържа!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...